Денят, за който мечтаех дойде, когато на 22 март 2024 г. завърших Професионалния институт Нангабо със сертификат по ранно детско развитие.
След смъртта на баща ми, връщането ми в училище стана невъзможно. Майка ми беше домакиня без източник на доходи. Тя се опита да върши временна работа в общността, но доходите бяха твърде малки. Хранехме се веднъж на ден. Смъртта на баща ми се отрази на доходите на семейството, защото той беше единственият, който изкарваше прехраната. Живеехме в бедност. Освен че не можех да посещавам училище, майка ми едва можеше да си позволи да плаща наем на къщата. Имаше риск да останем дори без дом. Тогава майка се върна на село, а аз бях отведена да живея при старата си баба, която не беше икономически продуктивна и нямаше източник на доходи. Баба зависеше от роднини, за да задоволява ежедневните нужди на семейството.
По-късно, чрез доброжелател в общността, успях да получа спонсорство чрез „Изгрев“. Това ми даде възможност да уча пълноценно, като всички разходи за училище бяха покрити. „Изгрев“ ме спонсорира от началното училище до завършването на курса ми по учителство в Професионалния институт Нангабо. Те ме научиха да живея почтен живот и да правя всичко с превъзходство. Благодарна съм на екипа на „Изгрев“, на моите учители и най-вече на моите спонсори, че ме подкрепяха, молеха се за мен и ме обичаха безусловно.
Толкова съм щастлива, че завърших и веднага си намерих работа като учител в детска градина в добро училище. Бог ме доведе дотук и знам, че има цел за живота ми. Благодаря ви много, скъпи спонсори, че винаги ни вдъхвате надежда и сбъдвате мечтите ни.