ПЪТЕШЕСТВИЕТО НА СИМОН ПЕТЪР – ОТ НЕСИГУРНОСТ КЪМ НАДЕЖА ЧРЕЗ „ИЗГРЕВ“

      Представете си, че губите и двамата си родители в рамките на няколко месеца, когато сте само на две години. За Симон Петър това беше реалност – опустошителна реалност. Но сред скръбта и несигурността започва да се оформя нов път – път, който ще му даде възможност да ходи на училище, да открие силните си страни и да започне да мечтае отново.       

      Когато Симон Петър е само на две години, той първо губи баща си, а малко след това и майка си. Само за няколко месеца всичко се променя. Изведнъж той, братята и сестрите му остават без сигурността, която винаги са познавали. Намиса се леля им, за да се грижи за тях в един много труден момент. Но скръбта не е единственото предизвикателство, пред което се изправя семейството. След смъртта на баща им, роднини взимат малкото, което семейството е имало – нещо, което, за съжаление, не е необичайно в Уганда. Малката основа, която са изградили, изчезва, оставяйки децата и леля им с още по-малко, на което да разчитат.

      Тя прави всичко, което може. С много ограничени средства тя се бори да осигури храна и безопасен дом за децата. Но това не е достатъчно. Таксите за училище се превръщат в постоянна борба и Симон Петър, неговите братя и сестри многократно са принуждавани да си стоят вкъщи от училище. Те изоставт, пропускат важни уроци и надеждата за по-добро бъдеще започва да им се струва все по-далечна.

      Преди да почине, майка им се е опитвала да намери помощ. Тя е знаела, че образованието е ключът към нещо различно – нещо по-добро. Тя търси спонсорство, надявайки се, че това ще даде на Симон Петър шанс да ходи на училище. Повратният момент настъпва на следващата година. През 2014 г. Симон Петър става част от „Изгрев“. От този ден нататък ежедневието му започва да се променя. За първи път той може да посещава училище без прекъсване. Стъпка по стъпка се отварят нови възможности.

      Днес той е в трети клас. И не е просто ученик – той е открил и нови страни от себе си. В училищната група той изразява своята креативност, а извън класната стая продължава да изследва силните си страни и мечти. Той се наслаждава на футбола и подкрепя Манчестър Юнайтед във Висшата лига. Подкрепата на „Изгрев“ му е дава повече от достъп до образование. Дава му увереност, възможности и вяра, че животът му може да се превърне в нещо различно от това, което някога е изглеждало възможно.

      Миналото лято той имаше възможността да се срещне и с някои от своите спонсори. Това беше момент, който никога няма да забрави. Виждането на хората, които стоят зад подкрепата, го изпълни с обновена сила, надежда и мотивация да продължи напред. В това се състои „Изгрев“. Деца, които иначе биха били в капана на безнадеждността, получават нов шанс – да ходят на училище, да открият своите дарби и да започнат да вярват в собственото си бъдеще.

      Пътят на Симон Петър не е изключителен. Той е пример за това какво се случва, когато правилната подкрепа достигне до дете. И това работи.